Skating

Тихият наблюдател на Оксфордшир

Роден в Блек Буртон през 1789 г., Уилиъм Търнър израства в свят на променящи се пейзажи и спокоен селски живот. След като баща му умира, когато той е на две години, майка му го отглежда заедно с двете му сестри. Към четиринадесетата си година животът му се измества към имението в Шиптън-он-Черкуел, където живее с чичо си. Именно тук неговата естествена склонност към рисуването започва да придобива реални очертания. Той не търси драматичното или хаотичното; вместо това той открива дълбока връзка с тишината на английската провинция.

Първите му години са белязани от постоянно движение между интимността на семейния живот и нарастващото привличане на професионалния арт свят. През 1803 г. той започва да живее с чичо си, а през 1804 г. се премества в Лондон. Този период от живота му е дефиниран от ученичество и стремеж към техническо майсторство. Той учи под ръководството на Джон Варли, човек, който помага за оформирането на неговото разбиране за деликатната среда на акварела. През тези лондонски години той работи заедно с други значими фигури на епохата, включително Уилиъм Хънт и Джон Линел, отшлифовайки стил, който в крайна сметка ще дефинира неговото наследство.

Живот в цвят и камък

Докато много помнят името Търнър в контекста на грандиозните, необятни бури на своя съвременник, този Уилиъм Търнър намира своята сила в деликатното и безмятежното. Той е човек на Кралското дружество на акварелистите, ставайки негов пълен член през 1808 г. и излагайки с тях всяка година до смъртта си. Нените му творби често се фокусират върху специфичната география на района на Оксфорд, улавяйки светлината и атмосферата на местния терен с прецизност, която изглежда едновременно лична и вечна.

Животът му е дълбоко вкоренен в общността на Оксфорд. Той се жени за Елизабет Илот през 1824 г. и прекарва голяма част от по-късния си живот в града, като накрая се установява на 16 Сейнт Джон Стрийт. Неговото влияние се простира отвъд платното и навлиза в самата тъкан на местния пейзаж. Когато приходната църква в Шиптън-он-Черкуел е разрушена, той е този, който предоставя дизайна за новата структура в стил джарджонианска гошка ренесанс, която стои на нейното място. Той е бил човек, който както е наблюдавал света, така и е помогнал за неговото оформяне.

Неговите професионални постижения включват:

• Избор за пълен член на Кралското дружество на акварелистите през 1808 г.
• Първа публична експозиция в Кралската академия през 1807 г.
• Проектирането и строителството на църквата в Шиптън-он-Черкуел.

Наследство и памет

Разликата да бъдеш „Търнър от Оксфорд“ е била необходимост на неговото време, начин да се отделят неговите тихи, фокусирани върху пейзажа акварели от по-турбулентните творби на Дж. М. У. Търнър. Въпреки това, това разграничение му дава и уникална идентичност. Неговите картини не са за бурята, а за тишината, която следва след нея. Способността му да улавя същността на едно място чрез акварел позволява на неговите произведения да намерят дом в значителни колекции – от Галерия Тейт в Лондон до Метрополитния музей на изкуствата в Ню Йорк.

Той си отива през 1862 г. в дома си на Сейнт Джон Стрийт. Той и съпругата му са погребани в приходното гробище на църквата „Свети Кръст“ в Шиптън-он-Черкуел. Днес синя плоча маркира къщата, в която е живял – малко физическо напомняне за човек, който е прекарал живота си в превеждане на тихата красота на английския пейзаж в трайна форма. Нените му творби остават съхранени в национални и международни галерии, запазени за тези, които търсят спокойствие в един пейзаж.